Паралелното протичане на времето и вариантите на реалността

 Темата за времето винаги ми е била интересна, от филми и романи за пътуване в времето до връщане в минали животи. Днес общоизвестна е теорията, че времето не тече линейно, както ни се струва, тоест няма минало, настояще и бъдеще, а всичко се развива едновременно. Това е  концепция, доста трудна за разбиране и осъзнаване с нашия начин на мислене. Една книга, която четох наскоро ме накара отново да се замисля за това и ми даде някои ценни насоки за разсъждение. Книгата е "Вестителят" на Клаус Джоул. Той не е физик или психолог, а просто човек, дълго време е търсил себе си и щастието. Разбира се, това търсене е минало през множество книги за самоусъвършенстване, медитация, астрални пътувания и т.н. Така един ден, притиснат от силната нужда от пари, той решава да приложи всичко прочетено и научено, за да отиде в бъдещето. Той използва запис на гласа си и изпада в състояние подобно на самохипноза и отива няколко дни напред. Целта му била да види резултатите от конни надбягвания и знаейки тази информация да заложи и да спечели. Накратко, той успява и печели доста пари, залагайки по този начин. От опита си той осъзнава, че бъдещето не е строго определено, според него то има множество варианти. В някои от пътуванията си той вижда и бъдещото си аз, но то не винаги е от неговия вариант на съществуване и не винаги информацията, която придобива, съвпада с тази от неговото бъдеще. Според него, ние живеем в един вариант на реалността, а съществуват и множество други варианти-някои много близки до нашия, някои много различаващи се. Понякога човек се премества към нов вариант на действителността, който е по-желан от него или съответства по- добре на новите му нужди, но не осъзнава това, защото спомените му се променят, съобразно новата реалност. Има обаче и случаи, в които преди спомените да са се настроили, човек забелязва тези несъответствия, между това, което той спомня и това, което би трябвало да се е случило. Според друг автор, писал по темата - Сал Ракели, вариантите възникват, когато човек си представя нещо, независимо дали то е добро или лошо. Ако това нещо се реализира, то става част от неговата реалност, наричана доминантна реалност. В противоположния случай - то пак се реализира, но съществува в друг паралелен вариант на действителността. Там животът ще се различава от този в доминантната линия, защото даденото събитие там се е случило. Така могат да се изградят множество варианти на доминантната реалност и наистина някои ще са малко, а други доста по - различни.

До голяма степен съм съгласна с тези мнения за вариантите на действителността. Това обяснява според мен, защо понякога екстрасенси, които по принцип са добри в предвиждането на бъдещето, не дават точна прогноза на някого. Просто те виждат един възможен бъдещ вариант, а човекът отива в друг. Същото е и с картите за гадаене, те показват какво ще се случи, ако човек се придържа към досегашния си начин на мислене и поведение в дадена ситуация, а ако нещо в тях се промени ще се промени и изхода от ситуация, който е предсказан.

Сега се насочвам към едновременното протичане на минало, настояще и бъдеще. 

Това е малко по - сложно за осмисляне, защото прекалено много сме свикнали с линейната представа за време. Така, както го разбирам аз, извън материалната реалност, всичко е един момент. Там няма време и пространство, всичко е едно и се случва едновременно. Нашето съзнание, обаче е ограничено от представите за време и пространство и фрагментира всичко, затова си мислим, че има минало, настояще и бъдеще. За ангелите се смята, че могат да са на различни места едновременно. Ако приемем идеята за вариантите, то и човек е на различни места едновременно, просто не го осъзнава. В тези варианти аз пак съм си аз, тоест част от моята душа, само че живея при други условия и придобивам други опитности. За да станат нещата още по сложни, от наша гледна точка, съществуват и  предишни инкарнации. Но миналите животи не са безвъзвратно отминали и определени. Те се развиват едновременно с настоящия ни живот и то по същата схема, тоест и те имат множество варианти. Същото важи и за бъдещите ни животи. Според мен в тези различни животи, просто има различни проявления на едно съзнание. Човек може да е много различен там, защото живее при различни условия, но има едно ядро, да го наречем душа, което е общо. Целта на това, според мен е душата да придобие различни опитности и да опита всичко. Както е казал Исус, няма светец, който да не е бил и грешник.Това, което наричаме Висше АЗ е цялата същност на една душа, която се разделя на различни части в различните варианти и инкарнации. Тъй като човек е едно със своето висше АЗ, той е и сега, когато е отделен фрагмент, но е и в бъдещето, когато душата вече е научила всичко и отново е цяла. Тоест от една страна душата (както и всеки от нас) се развива учи се и еволюира, от друга тя вече е съвършена и цялостна. 

Това, че човек не осъзнава тази истина се дължи на илюзията. Влизайки в един живот, той забравя, какво е и каква е действителността и изпада в плен на сетивата, а те са ограничени и неточни. Появява се егото, което изгражда една представа за света въз основа на сетивата, мислите и емоциите. Но тази представа е илюзиорна, защото всички горепосочени се основават на непълни и субективни наблюдения. Така човек изпада в заблудата, че не е съвършен, че е нещастен, че трябва да направи това или онова, за да стане по-добър, а в действителност той вече е съвършен, просто илюзията или егото му пречи да го види. Тоест не трябва да правим нещо, за да бъдем щастливи и свободни, трябва само да си спомним, че вече сме такива и това не зависи от външни фактори. Това в никой случай не е лесно, но пък щом като някой е успял да го постигне има надежда и за нас :)