Възможно ли е да бъдем щастливи и позитивни, след като хората около нас не са? Това се пита всеки тръгнал по духовния път. Затова по време на собствената ни трансформация, често се опитваме да трансформираме и хората от нашето обкръжение, а това е невъзможно. Искаме или не, трябва да приемем е, че ние не можем да променим другите. Те са каквито са и най-вероятно за дълго време ще си останат такива, освен ако самите те не желаят промяна, но това си е техен избор. Ако ние не сме съгласни с поведението или действията им, имаме две възможности: или правим компромиси и се опитваме да ги приемаме такива, или ако не можем ги напускаме за наше и тяхно добро. Във всяка успешна връзка има компромиси, ти даваш нещо, човека до теб също и това е нормално. Важно е да не се чувстваш жертва, защото тогава се озлобяваш и отношенията са обречени на провал. Затова най-добре е да си искрен, ако нещо те мъчи - сподели и се опитайте да намерите решение заедно. Ако въпреки всички усилия, не можеш да намериш общ език с някого, а той продължава да е част от живота ти, защото да кажем е член на семейството, тогава се дистанцирай максимално. Сведи общуването до минимум и ако той те обвинява или обижда, просто не му отвръщай. Знам че това е трудно, но една размяна на обидни реплики само би влошила нещата и би те накарала да се почувствате по-зле.
Също така ще спомена нещо, което не е чак толкова явен проблем, но съм забелязала че пречи на някои мои връзки. Това е желанието ми да помогна на другия, без той да ме е молил. На пръв поглед изглежда логично, помагаш на свой близък, защото искаш той да е добре. Но на практика ти показваш, че му нямаш доверие сам да се справи в ситуацията. Определено е трудно да стоим безучастни, когато виждаме, че някои скъп за нас човек греши, а ние бихме могли да оправим нещата. Но ако помощта ни не е поискане, а натрапена, каква помощ е тя? Освен това не е фатално да сбъркаш, чрез грешките ние израстваме и се учим как да постъпим "правилно" следващия път в подобна ситуация. Ако лишим човека до нас от възможността да греши, той няма и да може да разбере с какво поведението му не е подходящо и да го коригира. Така на практика, без да искаме, ние спираме развитието му в дадена област. Лошото в подобни ситуации е, че ако си започнал да "помагаш" и го правиш често, другият вече разчита на тази помощ и я счита за нормална. Това не е благоприятно за нито един от двамата, защото човекът до теб губи възможността да се учи и да открива правилния за него подход, докато ти му налагаш своя начин за правене на нещата. Освен това, за този който помага, тази отговорност бързо се превръща в бреме, което макар и самоналожено е доста тежко. Така че ако мислиш, че някой твой близък се нуждае от помощ, дай му съвет или му обясни как ти постъпвате в подобни ситуации. Ако те помоли - помогни, но спри до там. След това той сам трябва да намери своя начин на действие. Може отначало да греши, но рано или късно ще се научи да се справя с подходящите за него средства и това ще му помогне да стане по-добър и успешен от преди.
Няма коментари:
Публикуване на коментар